Понякога е повече от достатъчно да останеш дори и само скъп, закътан спомен.
Всъщност в повечето случаи е така.
Но има случаи, когато е просто недопустимо.

Като че сякаш има заговор да ме убедят, че някои неща са невъзможни...
Почти успяват на моменти, разколебават и натъжават...
И после пак нещо хубаво се случва, за да ми помогне

Понякога е такова безумие и хаос в главата... И тогава разбирам, че единственото нещо, за което мога да се хвана, единствената ми опора съм си аз- и по-скоро - това, което съм изградила- както аз съм се изградила...
Не мога да чакам друг ...

Ако всичко е посока. Или посоки. Или се отнася за посоки. И за онази мрежа от посоки, за която ми хрумна онзи ден и не ми излезе от главата докато не нахвърлих купчина мисли по въпроса...
Ако всичко е посоки, то магичното е в междутунелие...

Give me one reason :)))
Дава хиляди причини, не една...
Когато караш нощно време без посока и без цел и си надул музиката (и то онези готини рок и блуз парчета) и само светлинките около нас... Не усещаш ли прегръдката и после не потъваш ...

Притихнало ми е едно такова... Едно такова никакво - нали това ни е паразитът..
Навън вали , а пък аз съм сякаш в девета глуха. Едно никакво. И мъничко боли.
Отнякъде обвинения глупави- и месене в моите неща...Не излъгах. Казах истината.

Усмивка среща усмивка...
Ръката среща неговата.
Любовта не е даденост. Тя се гради и открива всеки ден.

Очевадно и безкрайно глупаво, продължавам да се питам защо всички така оглупяваме , когато ни се случи нещо подобно, обаче когато си оглупял, светът наистина добива друг облик и всичко е ужасно смешно и те избива само на хилеж...
С една...

Толкова е хубаво... Че не смея даже да си мисля, а дума да не става да го изкажа или разкажа на някого. Толкова е фино и крехко , а същевременно силно с крехкостта си :)
Сега разбирам защо трябва да говоря по-малко- за да чувствам повече ...

Кефя се на малката градинка пред квартирата. И още повече на 4-те малки черни котенца, всичките еднакви , дето се появиха изведнъж, но придадоха много живот и боричкане в двора , и още бяло-черната им майка и оранжевият тлъст котарак, ко...

Понякога някои неща, нечии светове, не бива да бъдат откривани...
Противно на изследователските намерения
откриването ще ги унищожи...

- Разликата е, че те никога не са искали това специалното и в крайна сметка имат това, което искат, макар и ние да мислим, че е скучно.
- Абе,то и на нас ни е добре , ама искаме специалното...
-Да, но те не го искаха. И на тях им е наистин...

Вятърът блъска прозорците. Дъждът пръска едро и все по-забързано.
Здрачът спуска се неумолимо бързо и обгръща земята.
Горе в кулата на 4-тия етаж е мрачно

Мистерията впрочем разкрита.
Очарованието на воала изчезнало , щом паднал е той.
Магията на думите – с изтекъл срок на годност.

Трябва да докосваш леко и топло. Без да изтощаваш, без да изстискваш, без да пречупваш. Светът около теб е крехък, нежен, дори чуплив. НЕ го разрушавай. Напротив- бъди внимателен, разбирай го, сложи и щипка нежност в отношенията ви. Кога...