.......
Защото когато най-много се нуждаеш от помощ, ще я получиш...... На тези, които ти помогнат не ще можеш да се отплатиш, освен с благодарност, но не се притеснявай защото:
И ще дойде време когато ти ще трябва да помагаш.... И на теб...

Нежната тъга е много креативно чувство. Много мъдра и творческа е тя, нежно докосва, погалва, отмива... Много силно чувство е, красиво, силно...
Няма крепост, която може да му устои.

Хората с изисквания си придават твърде много важност.
Просто и ясно.
Изборът е дали да обвиниш, или да приемеш. Фактът, че хората си придават твърде много важност.

В света има такива звуци и словосъчетания, и картини, и очи, и сили, които сякаш те разрязват с интензитет. Объркано звучи, ала може ли да се опише чувството когато нещо е толкова силно и красиво, че те пронизва и ти оставаш не просто пр...

Когато липите отново разпръскват аромат и нежност през юни, е по-лесно да си се представиш доволен, усмихнат и още по-ведър. Когато се питаш какво ще се случи, наред ли ще бъде всичко, излез навън, подишай липите и после върни се усмихнат.
...

Капка по капка падат по стъклата. Разтичат се капки и разпадат, разтягат...
Разбъркват, разсипват, разтварят...
С ръка рисувам човечета от капки. Формички водни със странна плътност и мокра призрачност.

Раните са хронични, не подлежат на лечение. Солта ще ги щипе докрай.
Почерняла и грозна, душата умълчава се, печалта е на гости днес.
Свива се тихо, наранен оптимизмът, усмивката дълбоко огорчение крие,

Меланхолично...
Безсловесно. Безмилостно. Безразборно.
Но животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден, нали?

Блогът. Всичко може би започва оттам, че на човек му се иска да има някакво собствено местенце, където да си пише каквото му скимне, да слага каквато музика или линкове си иска, място, където да отразява себе си , емоциите, мислите си......

Понякога е повече от достатъчно да останеш дори и само скъп, закътан спомен.
Всъщност в повечето случаи е така.
Но има случаи, когато е просто недопустимо.

Като че сякаш има заговор да ме убедят, че някои неща са невъзможни...
Почти успяват на моменти, разколебават и натъжават...
И после пак нещо хубаво се случва, за да ми помогне

Понякога е такова безумие и хаос в главата... И тогава разбирам, че единственото нещо, за което мога да се хвана, единствената ми опора съм си аз- и по-скоро - това, което съм изградила- както аз съм се изградила...
Не мога да чакам друг ...

Ако всичко е посока. Или посоки. Или се отнася за посоки. И за онази мрежа от посоки, за която ми хрумна онзи ден и не ми излезе от главата докато не нахвърлих купчина мисли по въпроса...
Ако всичко е посоки, то магичното е в междутунелие...

Give me one reason :)))
Дава хиляди причини, не една...
Когато караш нощно време без посока и без цел и си надул музиката (и то онези готини рок и блуз парчета) и само светлинките около нас... Не усещаш ли прегръдката и после не потъваш ...

Притихнало ми е едно такова... Едно такова никакво - нали това ни е паразитът..
Навън вали , а пък аз съм сякаш в девета глуха. Едно никакво. И мъничко боли.
Отнякъде обвинения глупави- и месене в моите неща...Не излъгах. Казах истината.