Капка по капка падат по стъклата. Разтичат се капки и разпадат, разтягат...
Разбъркват, разсипват, разтварят...
С ръка рисувам човечета от капки. Формички водни със странна плътност и мокра призрачност.

Блогът. Всичко може би започва оттам, че на човек му се иска да има някакво собствено местенце, където да си пише каквото му скимне, да слага каквато музика или линкове си иска, място, където да отразява себе си , емоциите, мислите си......

Понякога е повече от достатъчно да останеш дори и само скъп, закътан спомен.
Всъщност в повечето случаи е така.
Но има случаи, когато е просто недопустимо.

Понякога е такова безумие и хаос в главата... И тогава разбирам, че единственото нещо, за което мога да се хвана, единствената ми опора съм си аз- и по-скоро - това, което съм изградила- както аз съм се изградила...
Не мога да чакам друг ...

Give me one reason :)))
Дава  хиляди причини, не една...
Когато караш нощно време без посока и без цел и си надул музиката (и то онези готини рок и блуз парчета) и само светлинките около нас... Не усещаш ли прегръдката и после не потъваш ...

Усмивка среща усмивка...
Ръката среща неговата.
Любовта не е даденост. Тя се гради и открива всеки ден.

Кефя се на малката градинка пред квартирата. И още повече на 4-те малки черни котенца, всичките еднакви , дето се появиха изведнъж, но придадоха много живот и боричкане в двора , и още бяло-черната им майка и оранжевият тлъст котарак, ко...

Понякога някои неща, нечии светове, не бива да бъдат откривани...
Противно на изследователските намерения
откриването ще ги унищожи...

- Разликата е, че те никога не са искали това специалното и в крайна сметка имат това, което искат, макар и ние да мислим, че е скучно.
- Абе,то и на нас ни е добре , ама искаме специалното...
-Да, но те не го искаха. И на тях им е наистин...

Вятърът блъска прозорците. Дъждът пръска едро и все по-забързано.
Здрачът спуска се неумолимо бързо и обгръща земята.
Горе в кулата на 4-тия етаж е мрачно

Мистерията впрочем разкрита.
Очарованието на воала изчезнало , щом паднал е той.
Магията на думите – с изтекъл срок на годност.

Трябва да докосваш леко и топло. Без да изтощаваш, без да изстискваш, без да пречупваш. Светът около теб е крехък, нежен, дори чуплив. НЕ го разрушавай. Напротив- бъди внимателен, разбирай го, сложи и щипка нежност в отношенията ви. Кога...

-Съгласна ли си да те снимам?- попита я той.
Тя вдигна учудено поглед:
-Мен? Защо мен?

Коридорът на двореца е светнат.
Безброй врати по дължината му.
Прокрадвам се тихо и търся

Твоето съкровище е скрито накъде там, в ширините на сърцето,дълбините на душата и висините на духа ти.Твоето съкровище живее в неземен,таен и прекрасен свят,някъде там,отвъд това,което познаваш,отвъд видимото и съзнаваното,отвъд мислимот...