Постинг
26.05.2009 02:08 -
шт
Автор: neptunche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3889 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2009 02:29
Прочетен: 3889 Коментари: 13 Гласове:
0
Последна промяна: 26.05.2009 02:29
Вятърът блъска прозорците. Дъждът пръска едро и все по-забързано.
Здрачът спуска се неумолимо бързо и обгръща земята.
Горе в кулата на 4-тия етаж е мрачно
и прозорецът към небето е цял опръскан с тъмни капки.
Светкавица прорязва облаците, а гръм сякаш разцепва въздуха,
смълчано е пред буря всичко, онемяло пред танца на дъжда...
Звук на цигулка пронизваща и спомен далечен за писък и страх.
Скърцат дъските и паяжините се люлеят уплашени.
Всичко избухва в миг и после полека утихва...
Тишина. Долавям онзи мирис на изкъпана земя.
Изчисти я гневът небесен...
И после вечерният ветрец подухва леко през отвореното крило.
Носи ми една далечна нежна милувка.
Неизсъхнали капки кръв и любов,
спомени за отминали свещени моменти
и обещания за много такива напред...
Чудно е.
Вещицата потрива доволно ръце.
Приказки още има. Най-вълшебни.
Незнайният юнак още търси неродената мома...
Лами триглави още съществуват и се опитват да те спрат.
А вълшебната лампа изпълнява желанията ти .
И макар и сложила шапка-невидимка, за да проникне в света магичен,
усмихва се магьосницата и леко потръпва
защото обгръща я най-великата мистерия
и лека полека тайната открива някои свои измерения...
Политва нагоре с вълшебното килимче
и тихо потъва в чудното царство на сънищата...
Заклинания хилядолетни и мъдрости престари там,
мечти осъществени и песни на еднорози...
През девет царства ще премина,
всеки камък ще преобърна,
всяка секунда ще те търся,
но пак ще те открия тебе-закътана из вехтошарии и антики,
забулена зад невзрачни корици и сложни йероглифи,
скрита из незнайни пещери, забравена някъде из старите легенди,
подаваща се от стари обичаи и непреходни чувства,
убодена и леко наранена, но пак все така жива,
моя душа , мой дух търсещ,моя същност неразгадаема,
и тебе -живот необятен, чуден , мъдър,
мистерийо вълшебна, магнетична и грандиозна!
Вярвам!
Тихият пролетен дъжд пак запя своята песен...
Здрачът спуска се неумолимо бързо и обгръща земята.
Горе в кулата на 4-тия етаж е мрачно
и прозорецът към небето е цял опръскан с тъмни капки.
Светкавица прорязва облаците, а гръм сякаш разцепва въздуха,
смълчано е пред буря всичко, онемяло пред танца на дъжда...
Звук на цигулка пронизваща и спомен далечен за писък и страх.
Скърцат дъските и паяжините се люлеят уплашени.
Всичко избухва в миг и после полека утихва...
Тишина. Долавям онзи мирис на изкъпана земя.
Изчисти я гневът небесен...
И после вечерният ветрец подухва леко през отвореното крило.
Носи ми една далечна нежна милувка.
Неизсъхнали капки кръв и любов,
спомени за отминали свещени моменти
и обещания за много такива напред...
Чудно е.
Вещицата потрива доволно ръце.
Приказки още има. Най-вълшебни.
Незнайният юнак още търси неродената мома...
Лами триглави още съществуват и се опитват да те спрат.
А вълшебната лампа изпълнява желанията ти .
И макар и сложила шапка-невидимка, за да проникне в света магичен,
усмихва се магьосницата и леко потръпва
защото обгръща я най-великата мистерия
и лека полека тайната открива някои свои измерения...
Политва нагоре с вълшебното килимче
и тихо потъва в чудното царство на сънищата...
Заклинания хилядолетни и мъдрости престари там,
мечти осъществени и песни на еднорози...
През девет царства ще премина,
всеки камък ще преобърна,
всяка секунда ще те търся,
но пак ще те открия тебе-закътана из вехтошарии и антики,
забулена зад невзрачни корици и сложни йероглифи,
скрита из незнайни пещери, забравена някъде из старите легенди,
подаваща се от стари обичаи и непреходни чувства,
убодена и леко наранена, но пак все така жива,
моя душа , мой дух търсещ,моя същност неразгадаема,
и тебе -живот необятен, чуден , мъдър,
мистерийо вълшебна, магнетична и грандиозна!
Вярвам!
Тихият пролетен дъжд пак запя своята песен...
Немея! Мистерия вълшебна е това.
цитираймистерия по действителен случай :)
цитирай
3.
felicity -
куку
27.05.2009 13:00
27.05.2009 13:00
сииии<3:)
цитирай:РРРРРР
цитирайс тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
цитирайколко надежди изгряха!
МХМ...
И колко още сълзички заблестяха....
:)
цитирайИ колко още сълзички заблестяха....
:)
зашеметяващо
цитираймерси , мерси :))
цитирайНаписала си нещо изключително! Вълшебно!
цитирайне е кой знае какво всъщност...
Просто преживяно в една гръмотевична нощ :)
цитирайПросто преживяно в една гръмотевична нощ :)
няма връзка , с темата , ама не мога да скрия възхищението си , за професията , която си избрала
ако има свободни места --------- пиши ме и мен :)
А иначе харесва ми това , което си написала
Поздрави
цитирайако има свободни места --------- пиши ме и мен :)
А иначе харесва ми това , което си написала
Поздрави
извинявай , ама бях объркал нещо , затова го поправих
:)
цитирай:)
благодаря за коментарите :)
А за свободни места- тук няма ограничения :))) Желание да има, всеки може да дойде на борда на пиратско=вещерския кораб :ДД
цитирайА за свободни места- тук няма ограничения :))) Желание да има, всеки може да дойде на борда на пиратско=вещерския кораб :ДД
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 5255
Блогрол