Капка по капка падат по стъклата. Разтичат се капки и разпадат, разтягат...
Разбъркват, разсипват, разтварят...
С ръка рисувам човечета от капки. Формички водни със странна плътност и мокра призрачност.

Блогът. Всичко може би започва оттам, че на човек му се иска да има някакво собствено местенце, където да си пише каквото му скимне, да слага каквато музика или линкове си иска, място, където да отразява себе си , емоциите, мислите си......

Понякога е повече от достатъчно да останеш дори и само скъп, закътан спомен.
Всъщност в повечето случаи е така.
Но има случаи, когато е просто недопустимо.

Понякога е такова безумие и хаос в главата... И тогава разбирам, че единственото нещо, за което мога да се хвана, единствената ми опора съм си аз- и по-скоро - това, което съм изградила- както аз съм се изградила...
Не мога да чакам друг ...

Give me one reason :)))
Дава  хиляди причини, не една...
Когато караш нощно време без посока и без цел и си надул музиката (и то онези готини рок и блуз парчета) и само светлинките около нас... Не усещаш ли прегръдката и после не потъваш ...