Трябва да докосваш леко и топло. Без да изтощаваш, без да изстискваш, без да пречупваш. Светът около теб е крехък, нежен, дори чуплив. НЕ го разрушавай. Напротив- бъди внимателен, разбирай го, сложи и щипка нежност в отношенията ви. Когато се отнасяш с разбиране и уважение, светът спира да се срамува и крие, а стъпка по стъпка започва да ти се доверява, разкрива, усмихва- точно като младо момиче, което се влюбва за първи път и чиято любов е споделена...
Все пак ако си мислиш, че можеш да злоупотребиш със спечеленото доверие, по-добре не се заблуждавай. Ако започнеш да изтощаваш и смачкваш любимите си неща- веднага ще ги изгубиш. Цветето ще затвори чашката си и ще повехне, кристалната ваза ще се счупи на много парченца, а листата ще пожълтеят и ще те оставят сам... 
Ти и сега си мислиш често , че си сам. , но ако разбираш и уважаваш света, той няма да те забрави. Вашата свързваща лента ще е тънка златна невидима нишка, нежна, звънлива, искряща, ослепителна. Не я късай, каквото и да става. Дори не я докосвай. Толкова крехка е тя, не и посягай за нищо на света! Само и се радвай, усещай я вътре в душата си, слушай песните и , които са само за теб, специален подарък от нея! Тя трепти много фино, много бързо и грациозно, затова не винаги я виждаш, прелестно танцува тя, толкова прелестно, че е чак недостижима, невидима за невъоръжено око. Не я търси около себе си- очите ти няма да я видят, ушите ти няма да я чуят. Но я търси вътре в себе си- и може би точно когато най-малко очакваш, някак отдалеч ще чуеш нежен звук- отвътре някак си ще идва, и ще те стопли и приласкае когато тъй студено ти е и тъй самотно ти е станало...

Ако си отговорен, няма да прибързваш, няма да задушаваш хубавото в живота ти. Именно когато не форсираш събитията и нещата, а просто им се усмихваш , те сами започват да идват при теб. Първо плахо, свенливо, тайнствено, като сърничка подскачаща из горски пътечки, която искаш да доближиш, за да опознаеш и за да и се любуваш. НЕ бързай ти да опитомиш сърничката, не действай рязко и нетърпеливо- така ще я стреснеш, ще нарушиш хармонията и. Бъди нежен, внимателен, добронамерен. Любувай се на изяществото и , на естествеността и, на чаровното и колебание и грацията на походката и. На тихото и пристъпване между клонките. Красиво е , нали? Пази я . Не можеш да си позволиш да си груб или незаинтересуван, нейната фина природа веднага ще усети и тя ще си тръгне, Не смей да я нараниш ти нарочно - никога! Пази я като очите си! Даже още повече! Ако искаш все така тя тихо да идва при теб, с топлина да те поглежда и с красота да пълни очите ти. А ако неволно сгрешиш- и съжалиш, тя ще ти прости с разбиране и още повече ще те обикне...
Бъди тих. Бягай от шумните хора, шумните улици, шумните емоции. Те са като паразит, който смазва, унищожава, разрушава финото, неизказаното. Но търси ти тишината, към нея се стреми и там ще намериш себе си. Когато знаеш как да дозираш нещата , кога да започнеш и кога да спреш, тогава всичко ще се нарежда по най-добрия начин. Защото си проявил зрялост. Защото не се вкопчваш , защото мислиш за другите около теб и се грижиш за тях.  И не само това- когато даваш от себе си без корист- тогава си станал обичащ и отговорен човек. И към това трябва да се стремиш. Защото това е истинското богатство и истинския смисъл . И само така онази невидима нишка ще пее в сърцето. Ще пее песента на любовта...
Вслушай се - пее ли сега тя в сърцето ти?  Вслушай се - тя е тиха, но трепти много нежно - търси я, намери я... Запей заедно с нея... Защото без нея- все едно не си жив...
Бъди жив! Бъди внимателен! Бъди отговорен! Докосвай леко и топло!

.... разумът намира начини да лови хора, в своя полза.

Silence

това "лови" звучи някак си...заплашително...
Не да лови, а да печели приятели - това за мен е по-правилно.

шшшт!

млъквам :) няма да нарушавам тишината повече :)

Когато искаш да се оплачеш тихо погледни към Бог и се оплачи.
Ако си прав - тихо изчакай.
Ако си прав ще стане страшно за всеки, който ти е навредил без причина.
---
По Стария завет

да! :) Поздрави!

кой,кой да ми каже....neptunche